Да не отпадат визите в случай, че продължат репресиите срещу български граждани в Македония. Това предложи пред журналисти лидерът ВМРО Красимир Каракачанов предаде БГНЕС. По думите на Каракачанов България, трябва да има готовност да наложи вето срещу влизането на Македония в Европейския съюз и НАТО.
ВМРО са изпратили писмо до държавните институции заради случай с осъдена в Македония жена с българско гражданство, съобщи на пресконференция председателят Красимир Каракачанов, цитиран от БТА. В писмото до президента, премиера и министрите Божидар Димитров и Румяна Желева се заявява, че Спаска Митрова (23 г.) е  несправедливо осъдена с ефективна присъда, уточни той. От ВМРО уточниха, че Митрова е разведена и има една дъщеря, до която не допускала баща й. Това е причината тя да бъде осъдена ефективно на три месеца лишаване от свобода.
Каракачанов смята, че в МВнР трябва да бъде повикан македонският посланик в София, който да даде обяснения по случая, а българското дипломатическо представителство в Македония да предприеме необходимите действия и да се поиска преразглеждане на делото от Върховния съд. http://dnes.dir.bg/2009/08/02/news4858906.html

Самият факт, че ние българите съществуваме като народ вече повече от хилядолетие, говори достатъчно за устойчивостта, несъкрушимостта ни и желязната ни воля. Благодарение на това, както и на мъдрото водачество на множеството ни канове и царе, в продължение на векове нашите войски са разгромявали всякакви врагове, някои от които световни сили. Не е нужно да се напомня, че вечно битата от нас Източна империя е била безспорен хегемон в античния и средновековния свят. Жънейки победа след победа обаче, ние сме осигурили не само нашите съществуване и просперитет, а и тези на целия контитент, в чийто граници днес се намираме- Европа. Как точно ще опитаме да обясним в настоящата статия:
В началото на VIII(осми) век българският Кан Тервел и българската армия, изиграват решителна роля в събитие с епохално значение. За придобиване на по-голяма яснота ще трябва да разгледаме на първо място международната обстановка в Европа и Близкия изток в посочения период. На нашия континент са формирани три държави – Франкската, Източната римска империя и България. В Близкия изток ситуацията е по-различна: вече е изминал около век, откакто ислямът се е формирал като влиятелна и разпространена религия(VII век). Чрез нея разпръснатите арабски племена оформят единна държава, която приема за своя доктрина подчиняването на целия познат свят чрез свещена война и ислямизирането на всички народи. За броени десетилетия Арабският халифат се превръща в огромна държава, завладяла всички земи от Иран до Испания. Европа остава единственият неподчинен континент и предстои да бъде подчинен и ислямизиран.

Първият опит това да стане е направен в периода 674-678 година, малко преди основаването на Аспарухова България,когато столицата на Източната империя била обсадена. Падането й би означавало отваряне на вратите на Европа от изток и неизбежна инвазия в останалите земи на континента. Арабите били отблъснати с тежки загуби, но и империята, и халифатът били наясно, че конфликтът не е приключил. През 717 година арабските пълчища се завърнали под стените на столицата още по-многобройни. Оцелелите хроники говорят за 180 000 сухопътна армия и флот от над 2000 кораба- стряскащи за ранното Средновековие цифри, но и реални, имайки предвид огромният човешки и материален ресурс на халифата. Началните опити на арабските кораби да проникнат в пристанищата на Константинопол били отблъснати, но въпреки това градът оставал напълно изолиран и било въпрос на време запасите в него да свършат. От друга страна арабските армии били способни по всяко време да отделят войски за плячкосване на останалите свободни градове на Балканите за храна и дървен материал. В двора на Кан Тервел мигновено пристигнали пратеници, молещи за моментална военна намеса при обсадата. Българският владетел осъзнавал заплахата и за своята държава, идваща от падането на Константинопол и след няколко месеца българска армия от 50 000 души пристигнала пред столицата на империята. Предводителят им Маслама скоро се убедил, че българската конница е опасен противник и заповядал да се построят укрепления и от западната част на арабските лагери. На изток бил Константинопол и така армията му се превърнала от обсаждаща в обсадена. Зимата скоро дошла. Неспособни да се снабдят с храна и дърва от плячкосване на близките на столицата градове, през зимните месеци арабските войски претърпели огромни загуби. От глад измрели десетки хиляди души, без да влизат в бой. Ето какво пише ромейският хронист Михаил Сирийски:
…”Арабите били нападани и от жителите на града [Цариград], и от българите, а в морето от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] от предните отряди на ромеите. Те не можели да излязат навън от етапа на повече от две мили, когато били принудени да търсят жито. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните [арабите] повече се бояли от българите, отколкото от обсадените ромеи. Дошла зимата, но арабите се бояли да се оттеглят: първо – от техния цар, второ – от морето и, трето – от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги лъжел, като казвал, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът така ги притискал, че те изяждали труповете на мъртвите, изпражненията и мръсотиите си един на друг. Те били принудени взаимно да се изтребват, за да се нахранят. Един модий жито струвал тогава десет денария. Те търсели дребни камъни, изяждали ги, за да утолят глада си. Изяли сметта на корабите си…”

При това положение единствената надежда била да се нанесе съкрушителен удар на заключващия обръч на българите от запад и така да се отвори пътят към богатите имперски провинции. С последни сили обсадителите дочакали пролетта и предприели отчаяното начинание. Българската конница ги връхлетяла с цялата си сила и настъпила поголовна сеч, която решила изхода от обсадата. За жертвите, дадени от арабите, имаме запазени три източника, като най-скромната цифра е 20 000, а един латински хронист пише за 30 000 души. Малкото оцелели отплавали с корабите си и така окончателно рухнала надеждата им за подчиняване на Източната империя и в последствие цяла Европа. С този нечуван разгром Кан Тервел станал най-прочутият владетел за времето си – за събитието имаме хроники от Близкия изток, Източната империя и Западна Европа. Той и българското оръжие спасили континента от ислямизация и така непряко осигурили развитието на европейската цивилизация до наши дни! Поклон и вечна памет! www.luba4ko.wordpress.com

Археолозите допускат, че изображението върху открития в древния град Болгар пръстен може да е на бог Тангра.
Златен хански пръстен с вероятно изображение на прабългарския бог Тангра е открит в древния град Бoлгар на територията на днешната руска автономна република Татарстан, съобщи спец. пратеник на БНТ Цветана Кръстева. Археолози от Казанската академия на науките и в момента извършват разкопки в града - столица на средновековната държава Волжка България.

Учените предполагат, че изображението на пръстена вероятно е срещано и в България и се надяват, че българските учени могат да помогнат за пълното разпознаване на символа.

В столицата на древната Волжска България иманярите, каквото са могли, вече са го разграбили. Археологът Рафин Шарифуллин е намерил едва шепа злато за 30 години разкопки по цял Татарстан. Късметът обаче му се усмихва в Болгар, когато на разкопките на административна сграда открива златен пръстен.

"Това е находка от категорията на уникалните. Рядко срещан предмет. При това находката е на границата на два земни пласта - руския пласт и бoлгарския пласт от времето на Златната орда. Това е пръстен с печат с изображение или на Тангра, или на някакво животно", казва Шарифуллин.

Въпреки че пръстенът е изваден от по-късен културен пласт, учените предполагат, че той е на болгарски хан от времето преди Волжска България да бъде превзета от монголите през 13 век. Вероятно пръстенът се е предавал по наследство, а после е загубен.

Това лято археолозите са открили и много керамика, мъниста и монети. Намерили са и оловни пломби, които волжските българи използвали вместо пари по време на сребърната криза през 12 век. Пред камерата на БНТ археолозите попадат и на неизвестен още обект от Волжска България преди нашествието на монголите.

Там ще има находки, много ясно определени по време, а те за историята имат максимално значение, коментира Рафин Шариффулин. За 70 години археологически проучвания са изследвани едва 3% от територията на Болгар и затова очакванията са столицата на Волжска България тепърва да разкрива още много от тайните си. http://shock-shok.blogspot.com/2009/07/blog-post_1543.html